CORPS À CORPS

(Text written for the presentation of my drawings at Spazio Gallery, Sofia, 2018)

Nude. Presence. Emotions.

For nearly twenty years, once a month, I have invited models to my studio — men, women, couples — strangers whom I draw and paint on paper. They come to pose for me once or twice. Occasionally, a more enduring and privileged relationship develops with a particular model. This was the case with Jac, a storyteller and clown, who returned several times to tell stories through his body, to embody a story or a myth: Icarus, Bacchus, or The Combat of Tancred and Clorinda, inspired by Monteverdi’s madrigal after Tasso.

I drew my first nudes at the age of eighteen, at the legendary Académie de la Grande Chaumière in Paris. A female model posed on a dusty wooden platform in an equally dusty room crowded with easels, benches, an old stove and large, faded draperies hanging behind her. The atmosphere was silent, tense and concentrated, everyone bent over their drawing.

For the first time, I saw a naked woman exposing herself before some thirty people; for the first time, I drew a completely naked model; for the first time, I experienced a mixture of embarrassment and astonishment, together with a sense of transgression. Yet that emotion was quickly absorbed by the study of the body itself and by the difficulty of representing form, anatomy, flesh and volume. Drawing seemed to erase the erotic presence — or rather, to temper it by turning it into a series of technical problems: strokes of pencil or charcoal, corrections, erasures.

I do not know what attracted me most: the atmosphere; the erotic presence of this model before a group of clothed people drawing her and transforming her into an object of study; or this mixture of desire and appropriation of another person’s body through drawing.

Thirty years later, that emotion remains intact and just as powerful. It is renewed with every first encounter with a model.

I have learned to make use of this emotion: it feeds the tension I seek in my drawings and paintings. I draw on the attraction exerted by these bodies as they pose, expose or display themselves, curl up, or play with their shyness and modesty, and attempt to transmute it into drawing and painting.

In general, I ask my models not to pose academically, but to remain natural. I ask them to alternate between poses of tension and relaxation — opening themselves and closing themselves to my gaze.

Drawing with Urgency, as Close as Possible to the Initial Emotion

I like to draw or paint with a sense of urgency. Some drawings capture short poses of five, seven or ten minutes, demanding speed of execution and mobilising all my energy and attention — without reworking, second thoughts or control.

I draw quickly on large sheets of kraft paper, which I cut to 1 × 1.20 metres, or on 80 × 60 cm sheets of recycled wrapping paper, crumpled and sometimes torn, which I iron and mend. These large sheets give me enough space to bring forth, in broad strokes, the presence of the body before me.

And if my sheets are large, it is because of my ever-vain desire and hope to replace the model’s real, physical presence before me with a presence drawn in charcoal and dry pastel, in black and white, sometimes heightened with colour: the illusion that, in the end, the drawing will be “more alive” and “more present” than the model, who will soon leave the studio.

The Fragility of Paper, the Urgency of Gesture and Drawing

I like leaving things unfinished and playing with the openness offered by the incomplete sketch, with the expressiveness of something drawn rapidly, in seven minutes, so as not to lose the initial sensation I experienced before the model — to remain as close as possible to the emotion.

It is a matter of capturing an instant, conveying an immediate emotion, the “impulse before all else” that I feel so strongly in the presence of the naked body before me, and which passes into my drawing.

Carried away by that impulse, by the energy of drawing, I sometimes allow the figure to overflow beyond the edges of the paper despite its large dimensions. I most often draw the figure in close-up, sometimes without feet, legs or head.

Conveying the Physical Presence of the Model

In these sketches, made with a certain feverishness and urgency, the charcoal line takes precedence.

After these initial short poses, I draw for longer periods, with the model posing for fifteen to thirty minutes. I then try to capture the flesh itself, the shadows and light across the body, in black and white or in colour, using dry pastels or oil paint.

Bodies Placed in Space, Bodies Placed in Narrative

At a third stage, I sometimes return to the sketch alone, without the model, placing the body within a space and a narrative situation.

I then paint “around” the body, trying not to alter it, to leave it as it was first drawn. The purpose of these life-drawing sessions is precisely to draw in the model’s presence, to allow emotions and sensations to dictate the drawing, and not to rework the body once the model is no longer there.

This process of reworking and placing the figure within a setting can then take several days.

A Laboratory of Emotions and Images

These drawings serve several purposes: resolving problems of anatomy; searching for a particular pose that I may later use in a painting; finding an expression or a particular way of rendering flesh; resolving technical problems of drawing, embodiment, and chiaroscuro on the body; exploring how these bodies can inhabit a space, how they can enter a story.

Some, more fully developed, are painted as works in their own right. Others, despite the speed with which they were executed, are complete in themselves and express an emotional intensity that satisfies me.

Finally, working from models has allowed me to experiment with narrative series composed of several drawings, which can be viewed sequentially, like the pages of a book. This is the case with two series: Jac Plays the Clown and The Combat of Jac and Camille (after Monteverdi).

The Combat of Jac and Camille

The Combat of Jac and Camille is a series of nine drawings, each made on kraft paper with charcoal, dry pastel and oil, measuring 120 × 100 cm.

It is a narrative series created in collaboration with two models, Jac and Camille, based on Claudio Monteverdi’s madrigal Il combattimento di Tancredi e Clorinda.

Love as Combat

The theme of struggle has recurred in my painting for some fifteen years, and I wanted a man and a woman to enact it in order to evoke the struggle inherent in love.

Why was I inspired by the Combattimento?

Monteverdi’s madrigal, inspired by Tasso and belonging to his Madrigals of War and Love, presents love as a struggle, a combat that ends tragically with the death of Clorinda, a Muslim warrior killed by her Christian lover, who fails to recognise her because her face is concealed by her helmet.

It is one of the most beautiful and intense expressions of the tension between man and woman, recounted by the Testo — the narrator and witness with whom I identified — as an amorous contest that turns into a fight to the death (“guerra e morte,” Clorinda cries to Tancredi).

I asked Jac and Camille to reenact this seventeenth-century Baroque combat in their own way: to mime it, to embody a struggle that they themselves devised and performed before me, while I knew nothing in advance about the poses they would take.

They did not follow Monteverdi’s Combattimento literally. Instead, they chose to enact the birth of romantic love, separation, the struggle between lovers, and the death of love itself.

Each of their performed poses lasted fifteen to twenty minutes. The challenge for me was to capture on paper the immediacy of the emotion and the tension of those performing the Combat, naked before my gaze.

The performance lasted three hours and consisted of nine poses. It was performed only once, in my studio, on 15 March 2016.

A Combat Between Black and White

I subsequently reworked the drawings in oil, heightening the opposition between black and white on the paper, between shadow and light — the quintessential Baroque contrast.

ТЯЛО СРЕЩУ ТЯЛО
Изложба София септември 2018
Рисунки и картини върху хартия от Изабел Врина.

Голо тяло. Присъствие. Емоции.

От десет години насам, веднъж месечно, аз каня в ателието си модели - мъж, жена, двойка - непознати хора, които рисувам върху хартия. Те ми позират веднъж или най-много два пъти. По изключение, една привилегирована, по-дълготрайна връзка може да се установи с някой от моделите, както това се случи с един разказвач и мим, който дойде многократно да разкаже истории с тялото си, да „облече в тяло“ един разказ, един мит, като този за Икар, да позира като Бакхус, или да представи като пантомима „Битката на Танкред и Клоринда", инспирирана от един мадригал на Монтеверди по Торквато Тасо.

На 18 години, в митичната Académie de la Grande Chaumière в Париж, аз нарисувах своите първи голи тела: една жена-модел позираше върху дървена, покрита с прах естрада, в една голяма зала, също така прашна и затрупана със стативи, чинове, стара печка и големи обезцветени завеси зад нея, в пълна с тишина, напрегната и концентрирана атмосфера, всеки наведен върху своята рисунка. За първи път виждах пред себе си гола жена, която се показваше пред тридесетина души, за първи път рисувах напълно гола жена-модел, за пръв път усещах примесена с неудобство и учудване емоция, към която се добавяше усещането за прегрешение; емоция, която бързо бе забравена заради изучаването на самото тяло, такова каквото е, и трудността да се представят формите, анатомията, плътта, обемите: рисунката, идваща сякаш за да изтрие еротичното присъствие, или по-скоро да го смекчи чрез серия от технически проблеми, като нанасяне на щрихи с молив или въглен, повторения, изтривания и др. Не знам какво ме привлече най-много: обстановката или еротичното присъствие на този модел пред облечените хора, които го рисуваха, превръщайки го в обект на изучаване; или тази смес от желание и присвояване на тялото на другия чрез рисунката.

Тридесет години по-късно, тази емоция остава непокътната и все така силна и се подновява всеки път при срещата ми с мъж или жена-модел. Емоция, която се научих да използвам : тя подхранва напрежението, което търся в своите рисунки и картини. Научих се да използвам привличането на тези голи тела, които позират, които се показват, които излагат себе си или се свиват, или играят със своята срамежливост и свенливост за да го преобразувам в своите рисунки и картини.
Обикновено, искам от своите модели да не позират по академичния начин, а да бъдат естествени; искам от тях да редуват пози на напрежение с пози на отпускане - да се „отворят“ или да се „затворят“ пред моя поглед.

Рисуване "под пара", по-близо до първоначалната емоция:

Обичам да рисувам "под пара". Някои рисунки улавят кратки пози от пет, седем или десет минути, които изискват голяма скорост на изпълнение, които мобилизират цялата ми енергия, цялото ми внимание, без почивка, без поправка, без контрол.
Рисувам бързо върху големи листове крафт хартия, които нарязвам на 1 х 1.20 м, или на листове рециклирана опаковъчна хартия с размери 80 х 60 см, набръчкани и понякога разкъсани, които изглаждам и пооправям; големи листове, на които имам достатъчно пространство да нахвърля с едри щрихи присъствието на тялото пред мен. Листовете са големи заради желанието и надеждата ми, винаги напразна, да превърна истинското, физическото присъствие на модела в присъствие, нарисувано с въглен или със сух пастел в черно и бяло, понякога допълнени с други цветове; с илюзията, че образът в крайната рисунка ще бъде "по-жив" и "по-присъстващ" от модела, който ще напусне скоро ателието.
Голо женско тяло, поглед откъм гърба, 75 x 100, въглен, сухи пастели върху хартия, ноември 2017.

Крехкост на хартията, бързина на жеста и на рисунъка :

Обичам да не завършвам скицата за да мога да играя с възможностите за отваряне на незавършения ескиз, с експресивността на това, което се рисува бързо, за седем минути, за да не загубя първоначалното усещане, което имам пред модела, да остана най-близо до емоцията.
Тъй като целта е да се улови мигът, да се предаде една моментна емоция, „поривът преди всичко“, който усещам силно в присъствието на голото тяло на човека срещу мен, което се предава на моята рисунка. И понесена от този порив, или от енергията да рисувам, ми се случва фигурата да излезе от рамката на листа, независимо от големите му размери, фигура, която обикновено рисувам в едър план, често без ходила, без крака или глава.

Предаване на телесното присъствие на модела:

В тези ескизи, направени с трескавост и бързина, водеща е нанесената с въглен линия. След тези първи кратки пози, аз рисувам по-дълго, моделът след това позира от 15 до 30 минути; тогава предавам плътта, сенките и светлините върху тялото в черно-бяло или в цвят със сухи пастели или масло

Тела, поставени в пространството и в разказвателна ситуация:

След това ми се случва, в един трети етап, да работя отново сама, без модела, върху ескиза, за да го поставя в пространството и в разказвателна ситуация. Тогава рисувам "около" тялото, опитвайки се да не го ретуширам, да го оставя "в собствения му сос", тъй като целта на тези сеанси е да рисувам под въздействието на модела, да оставя емоциите и усещанията да диктуват рисунката без да я ретуширам повече в негово отсъствие.
Тази допълнителна работа, свързана с поставянето на ескиза в ситуация може да отнеме няколко дни

Лаборатория на емоции и образи :

Тези рисунки имат многобройни функции: да решат проблеми на анатомията, да намерят точната поза, към която ще се върна в моите картини, експресивността, начина за предаване на плътта, да решат технически проблеми на рисунката, на предаването на цвета на кожата, на светлосенките върху плътта; как да се интегрират тези тела в пространството, как да се интегрират в една история и т.н.
Други, по-завършени, са рисувани сами за себе си. А други, въпреки бързината на създаването си, са си самодостатъчни, изразяват интензивност на емоцията, която ме удовлетворява.

И накрая, тази работа въз основа на модели ми позволи да експериментирам с разказвателна поредица от няколко рисунки, които в своята последователност приличат на книга: това е случаят с двете серии, които излагам тук като книги, Жак като клоун и Борбата на Жак и Камий (по Монтеверди).

Борбата на Жак и Камий

"Борбата на Жак и Камий" е серия от девет рисунки, всяка една от които е реализирана върху крафт хартия, въглен, сухи пастели и масло, 120 x 100.
Една наративна серия съвместно с моите модели Жак и Камий по темата на « Combattimento di Tancredi e Clorinda » (Битката на Танкред и Клоринда), мадригала от Клаудио Монтеверди.

Любовта като битка :

Темата за борбата се повтаря в моите картини от петнадесет години и аз пожелах тя да бъде изиграна от мъж и жена, за да представя една любовна битка.
Защо бях вдъхновена от Combattimento (Битката)? Това, което възпява Мадригалът на Монтеверди, вдъхновен от Тасо, и който е част от Мадригалите за войната и любовта е, че любовта е любовна битка, борба, която завършва трагично със смъртта на Клоринда, преоблечена като мюсюлмански войн, убита от нейния християнски любовник, който не я разпознава, тъй като е маскирана със шлема си.
Това е едно от най-красивите и дълбоки проявления на напрежението между мъжа и жената, разказано от Тесто (разказвачът, с който се идентифицирам, този свидетел на любовния двубой, който тук се превръща в борба до смърт ("guerra e morte" (“война и смърт“) извиква Клоринда на Танкред).

Аз помолих Жак и Камий да представят по свой начин тази барокова битка от ХVІІ век, като имитират и въплътят един двубой, който те оркестрираха и изиграха пред мен, без предварително да зная каквото и да било за техните пози: те не следваха буквално „Битката“ на Монтеверди, искаха да покажат раждането на любовта, разделянето, любовния дуел и смъртта на любовното чувство.
Всяка една от техните пози-представления продължаваха от 15 до 20 минути, като бе истинско предизвикателство да се улови емоцията върху хартията, в нейното мигновено проявление и напрежението на тези, които разиграваха битката, голи пред погледа ми. Този пърформанс продължи три часа в 9 пози и бе извършено в моето ателие само веднъж, на 15 март 2016 г.

Борба между черното и бялото :

След това започнах да работя върху моите маслени рисунки, подчертавайки антагонизма между черното и бялото върху хартията, на сянката и светлината, един пар екселанс бароков антагонизъм.

Превод: Милена Тонкова.